Връщане към забравените традиции. Така може да се определи засилващият се интерес към строителство на къщи с изцяло природни материали, което все повече набира скорост в България, показва проучване на „Домаза”. Желанието на модерните хора да обитават екологично чиста среда и заедно с това жилището да не нарушава природната хармония, а да се вписва в околността и да я щади е основният мотив на инвеститори и архитекти да се обърнат отново към позабравени технологии. Или да използват новостите в архитектурните достижения и да ги съчетават с климатичните и релефни особености на дадения район. Растящите цени на горива и електроенергия също са мотив да се търсят неподозираните възможности на майката-природа.

Сред най-популярните екокъщи е малката, кокетна вила в архитектурния резерват на благоевградското село Лещен, известна сред местните хора като „глинената къща”. Може да се спори доколко архитектурата й е в съответствие с българската строителна традиция, тъй като наподобява повече на жилището на Фред Флинстоун от популярния анимационен филм.

Друга интересна къща е тази, изградена с бали слама в пернишкото село Кладница. Това е първата подобна къща в България, макар че в други части на света тази технология отдавна е известна. Но в страната ни сламата като строителен материал се използва в примес с глина за оформяне на популярния в миналото кирпич. В случая обаче става въпрос за балирана слама и дървена конструкция, измазани с глина.

В близост до нея е и единствената засега в България плюсово енергийна жилищна сграда. Характерно за нея е, че генерира повече енергия, отколкото е годишната й консумация. Това се постига основно с използване на безплатната слънчева енергия- къщата е ориентирана така, че да „лови” слънчевите лъчи. Освен това на покрива й са монтирани соларни панели. През лятото те загряват водата в басейна, а през зимните месеци подпомагат отоплението на сградата, което е с екологични пелети. Слънчевата енергия се използва и за битови нужди, а през летните месеци се продава на националната електрическа мрежа.

Аналогична е и „Къщата на равноденствието” на морския бряг край Каварна. Там е използвана и денивелацията на района. Още при проектирането й е съобразен ъгълът на лятното слънцестоене- през летните горещини слънчевите лъчи се отзаравят, а през зимата „влизат” през прозорците.

Архитекти с дългогодишен опит споделиха пред „Домаза”, че използването на релефа и благоприятното ориентиране към слънчевите лъчи е често срещано в старите български къщи. Характерно е, че стрехите защитават през лятото прозорците от силната слънчева светлина, а през зимата лъчите влизат през стъклата. Мнението им е, че светът с бързи крачки се връща към добрите традиции от миналото.